Танзания.com

Географска характеристика

Того е най-голямата държава в Източна Африка. Състои се от две части: континентална — Танганика, и островите Занзибар, Пемба, Мафиа идр. Около половината от страната е заобиколена от водни площи: на изток от Индийския океан, на запад — ез. Танганика, па югоизток — ез. Малави, на север — ез. Виктория, което прониква до 200 км в територията. Тези езера определят границите със следните държави: на север — Уганда и Кения, на запад — Руанда, Бурунди и Заир,на югозапад — Замбия и Малави, и на юг — Мозамбик. Релеф. Континенталната част на Танзания се пресича от трите клона на великите начупени грабени (геогр. падина, долина) в Източна Африка. Западният клон, или Централноафриканският грабен, почти съвпада със западната държавна граница, там са разположени езерата Танганика, Рукава и Малави (бивше Ниаса). Средният клон — Източноафриканският грабен — преминава по езерата Натрон, Еяси, Маняра и продължава на юг към ез. Малави. Източният клон е изразена серия тераси към крайбрежието на Индийския океан. По краищата на грабена се издигат вулканични области и отделни планини. Най-важните сред тях са Килиманджаро (6010 м) — най-високата планина в Африка, Меру (4567 м) — на север, и Рупгаве (3175 м) — на юг. Между Централноафриканския и Източноафриканския грeбен са разположени плата, издигнати на 1000—1500 м над морското равнище (Унамвези, степта Масаи, платото Серенгети и др.). Източните и южните покрайнини па платата са силно разчленени (планините Паре, Усамбара, Ливкнгстоун). По океанското крайбрежие се простира тясна ивица равнина с дължина около 800 км, заградена откъм океана с коралови рифове и храсталаци, които затрудняват корабоплаването край брега на Танзания. Близо до крайбрежието са разположени островите Занзибар, Пемба, Мафия и др. Остров Занзибар има площ 1,6 хил. кв. км. 2/3 от неговата територия в централната и източната чист е почти пустинна равнина. Североизточно or Занзибар лежи о-в Пемба с площ от 984 кв. км. Климатът па Танзания е екваториално-мусонен. Има два сезона — сух и дъждовен. За голямата част от страната е характерен един дъждовен период (май—октомври). Валежите са разпределени неравномерно. В планинските райони те са средно годишно пад 2500 мм, а на островите и западното крайбрежие на ез. Виктория — от 1500 до 200 мм. Средната температура през най-прохладния месец (юли) е 22°. а през най-горещия (януари) — 27°. В Дар ес Салам средната месечна температура е 22°—36°, а в гр. Занзибар през сухия период се повишава до 33". Речната мрежа е много гъста, преобладават непълноводни реки. Главни реки — Пагапи, Руфнджи, Рувума, вливащи се в Индийски океан, Малагараси — г. ез. Танганика, Сопгпе — в ез. Малави, Катера — в ез. Виктория. Езера' Виктория — 68 хил. кв. км (второ по големина сладководно ез. па земя'-а), Танганика — 34 хил. кв. км, Малави — 30,8 хил. кв. км, Руква, Натрон, Еяси, Маняра и др. Флората на Танзания е твърде разнообразна. За крайбрежната равнина и островите е характерна парковата савана с боабаб. По брега на океана и устията па реките растат гори, широко е разпространена кокосовата палма. На запад от ез. Виктория господствува високотревна савана, а северно и източно от ез. Танганика — планинска савана Високите тропически гори са се запазили във влажните райони по крайбрежието на ез. Виктория, в планините Килиманджаро, Меру и някои горски райони в южната част на страната.Фауната на Танзания е богата и разнообразна. За нейното опазване се създадени резервати, национални паркове, Най-големите or тях — Серенгети и Руаха, привличат ежегодно голям брой чуждестранни туристи. Тук обитават словове, биволи, зебри, жирафи, лъвове, носорози и др. Интерес представлява големият национален парк Лейк-Маняра, който е богато с багри царство на пеликани, фламинго, чапли и др. видове. Официален език е суахили, като в деловите среди се използва английски език.


История

Територията на днешна Танзания е населена от дълбока древност. Тук са открити следи от праисторически човек. През VII— VII) в. крайбрежието на Индийския океан и о-в Занзибар са завладени от арабите, а през XIV в. се настаняват португалци. По-късно, към XVII — XVIII в. е завладяна от османските султани и става средище на търговия с роби. От 1884 г. започва проникването на кайзерова Германия, а през 1890 г. Танганика е окончателно завладяна и включена в колонията Германска Източна Африка. В същата година Занзибар е обявен за султанство под британски протекторат. Терорът и грабежите на колонизаторите неведнъж вдигат местното население на борба, потушавана с небивала жестокост. Само по време на въстанието «Маджи-Маджи» през 1905— 1907 г. германците избиват 120 хил. африканци. След Първата световна война Танганика е окупирана от английски войски и от 1920 г е територия на Великобритания. От 1946 г. е подопечна територия на ООН под управлението на Англия.